Понеделник сутрин. Началото на тежката седмица. Удоволствието след един кратък ден на почивка да се облечеш отново добре, да избереш кой часовник да сложиш и как да ухаеш – секси, дръзко или просто свежо. А часовниците бяха една особена слабост. Харесваше тежкия стоманен корпус, здравото стъкло, металната каишка, студеното усещане, когато го сложиш сутринта за първи път. И тъй като обичаше да ги сменя според стила и настроението си, обичаше те да бъдат с от тези с батериите. Харесваше това в тях, че работят, независимо кога си ги носил за последен път. И са винаги точни като смъртта. А той обожаваше да бъде точен, до последната секунда. Обичаше да бъде господар на времето. Но една мисъл често го притесняваше – дали вместо всички кварцови часовници, не си вземе един кинетичен или автоматичен. Вярно, няма да е точен, ще трябва да го носи на почистване, ще трябва да го носи по-често, ще трябва да го пази повече, но ще бъде почти вечен. Ами ако спрат да произвеждат батерии за неговите любими кварцови часовници, какво ще стане с всички тях? А защо му беше нещо вечно, когато той не възнамеряваше да живее вечно. И просто вероятно щеше да си купи нов часовник тогава, а всички тези да ги прибере на някое място и да ги пази като скъп спомен.
|