Сряда. Никакво усещане. Дрехите – черни чорапи, черно бельо, черен панталон, черен пуловер, черно яке, черен телефон, черни обувки, черен чадър, черна чанта, черна химикалка с черно мастило и купчина листа в черната папка. Цветовете навън – оттенъци на сивото, черно на бял фон и така нататък. Доволно скучен ден.

            Темата – морал. Кому е нужен и кой изобщо го използва в наши дни? Пълна скръб. В тая държава живее някакво опасно племе, което е хирургически оперирано от морал. Както и да е. Вече има хора, които се усещат. Хора с добро възпитание, хора, учили или работили известно време на запад. Още повече, че от януари западът ще дойде при нас. Дано да научим нещо хубаво и ние. Ех, ... Ходеше по тротоара и си мислеше в какво жестоко заблуждение са днешните жени. Мъжете не ги познаваше добре и не си мислеше за тях. Дремеше му на TISSOT-a. Но жените – с тях се сблъскваше всеки ден. По няколко пъти. И какво си мислеха те, че като са мръсници, перверзни и  така нататък ще спечелят неговото внимание? Ха! Колко сериозен порок беше за тях самозаблуждението. Сега вече сериозните мъже търсеха нещо по-различно от силиконовите гърди, разкрепостеното поведение и полигамията у жените. Търсеха морал и добродетели, а той беше сериозен мъж и търсеше точно това, но все не го намираше, изплъзваше му се.

            Сряда. Скучен ден. Никакво усещане. На връщане мина през банката, очакваше превод. Изненада се, когато видя сметката си: „а .. колко бързо действат, как са го направили?”. Очакваше други пари, тези го изненадаха така приятно. Все си една малка част от тях. Срещу банката беше и казиното. Реши да се отбие, за да направи джобните си пари още повече. Откъде тази алчност от човек, който не усещаше цената на парите...?

            Вътре е вълшебно място, направено от някой, който знае какво прави. Когато влезеш вътре, не може да не хвърлиш лаком поглед върху богатството на казиното, а в същото време зоркото му око се спира върху твоето богатство. Или поне това, което имаш в момента, а и не само. Вълшебно място, което те омагьосва с красотата си, с усмихнатите личности в него. Вътре няма часовници, за да можеш да изгубиш представа за времето и парите си, разбира се. Няма прозорци, за да забравиш за останалия свят. Прекрасни млади дами постоянно разнасят питиета, за да изгубиш контрол над ръцете си. Вълшебно място.

    Той отиде при любимата си игра – рулетката. Там знаеше какво прави. Започна да печели, печели, печели. Печелеше много, губеше малко и бързо успя да прибави една солидна сума към своя залог. Залагаше разумно, но сигурно и искаше да удвои парите си, а после да си тръгне. До него се приближи млада дама с изящна червена рокля, прилепнала по стройното й и изкусително тяло. Застана до него и само наблюдаваше.

-         Играеш доста интересно. Не приличаш на хората, които идват тук. При теб се губи повечето усещане за хазарт. Да не си работил като крупие?

-         Не мисля - каза той усмихвайки се като я погледна леко през рамо с онези очи, които бяха толкова прозрачно зелени, като водата около кораловите рифове.

 След което върна своя поглед върху масата. Играеше само на страничните полета, където залогът беше едно към две. Изведнъж получи вдъхновение. Взе няколко чипа и ги постави в средата на масата.

-         13. Какво мислиш, че ще стане?

-         Ще загубиш.

Той я гледаше все така усмихнато. Не отделяше поглед от нея, от очите й, от непокорната й руса коса, която беше прибрана на елегантен кок. Рулетката беше завъртяна и топчето тропаше. Той облиза своите устни, след това ги прехапа леко, без изобщо да изпуска поглед от нея, а тя – от масата.

-         Ще загубиш.

-         Щом казваш – отвърна все така усмихнат.

-         Няма логика, досега играеш само на цветове, а сега изведнъж залагаш на число. Нямаш шанс! Ще  загубиш.

-     И?

-         13, черно. Господинът в черно печели.

-         Хаха – не можеше да задържи искрения си смях.

-         Знаеш ли, обикновено тук не идват хора с пуловери, колкото и стилно да са облечени.

-         Знам.

-         Тогава как влезе тук.

-         На входа попитах момчето: „Извинявай, току що си купих този пуловер. Струваше ми цели 800 лева. Поне добре ли ми седи?”. И преди да му дам възможност да ми отговори нещо, извадих от портфейла си сумата пари, която смятах да обърна в чипове. Той ми отвърна само „Изглеждате страхотно, Сър. Направил сте страхотен избор!”.

Тя се засмя

-         Наистина ли този пуловер струва 800 лева?

-         Струва толкова, колкото си готов да платиш за него. Аз платих за него 40 лева преди време.

Беше събрал прилична сума пари. Реши да приключи всичко бързо и започна да увеличава залозите си против своята система. Започна и да губи. Бързо. Залагаше повече, за да избие загубите и губеше още по-бързо. Момичето гледаше с подигравателен интерес към него. Беше подпряла брадичката си с изящната си ръка, а другата бе поставила през корема си.

-         Не обичаш да губиш, нали. Навремето познавах един човек. Занимаваше се с инвестиране. Сега приличаш точно на него. С това ли зе занимаваш.

-              Ни най-малко.

Той я погледна отново, този път без усмивка. Очите му светеха, бяха леко присвити и в погледа му имаше нещо страшно.

-         Всичко? На черно? Не мислиш ли, че тази вечер аз съм твоят късмет? А аз съм облечена в червено! Мисля, че скоро някой ще си ходи ...

-         Или може би не – отвърна изискан господин около педесетте, потупвайки го по рамото. – Ако искаш, бих могъл да ти услужа с още 500, виждаш ми се  надежден човек. Но утре ще искам да ми върнеш 600.

-         Не, благодаря. Няма да се наложи – отвърна той, а рулетката вече се въртеше.

-         28, черно. ...

-         Видяхте ли, господине, няма нужда. Благодаря Ви за щедрото предложение, но сега моля да ме оставите на спокойствие.

-         Разбира се. Желая Ви искрено успех, млади момко. Ако имате нужда от мен, аз ще съм наоколо. Приятна вечер.

Момичето с червената рокля седеше и лицето и светеше от изненада.

-         Знаеш ли, наистина е забавно човек да е около теб.

-         Така е. Нямаш си представа колко ми е забавно вечер в собствената си компания да прекарам известно време.

-         А не приемаш ли и други хора в своята компания?

Тя гледаше с изкушаващ поглед. Още три печеливши игри. Подред. Той събра чипове си.

-         Беше ми много приятно, прекрасна госпожице – каза той и леко кимна с глава.

-         Удоволствието бе изцяло мое. Сигурни ли сте, че ще си тръгвате? При това сам?

-         Убеден съм дори.

-         И няма да споделите с мен част от вашия успех? Може и на мен да ми тръгне играта тази вечер.

-         Искрено Ви го пожелавам, прекрасна госпожице. Хубава вечер.

Той се обърна и тръгна към касата, а усмивката не слизаше от лицето му цяла вечер.

-         Имали сте успешна игра. Сигурни ли сте, че искате да си ходите, при този късмет?

-         Напълно. Но смятам да дойда отново.

-         Ще Ви очакваме с голямо нетърпение.

Не можа да удвои парите си, но успя да ги възстанови до почти същата сума, до която беше стигнал, преди да започне да губи стремглаво. Но успя да се върне от нулата. Всичко или нищо. Беше урок за него – нарушиш ли дисциплината, губиш. И той го знаеше до болка. Парите идваха с постоянство и много дисциплина. Поне по начинът, по който ги изкарваше той. Обеща си да не прави повече така. Хвърли парите в металната каса в багажника и влезе в колата. Двигателят, който обикновено мъркаше в ръцете му като доволно коте, сега изръмжа като разгневен леопард. Натисна смело газта и ускорението го прикова за няколко мига към седалката. Турбото изсъска като  змия. Стрелката се закова на 80 км/ч, колкото беше и ограничението. Пътят водеше към едно единствено място – вкъщи!