Тиха вечер. Тиха музика. Той седеше в коженото кресло с чаша вино и се взираше в камината, в която пламъците се гонеха в гибелта на дървото. Тихата музика лазеше по стените наоколо, а свещите правеха въздуха мек и галещ. Цялата къща беше в пламъци, подчинени покорно на неговата воля и желания, отразяваха се в чашата с бяло вино и в светлите му очи. Беше облечен с черен панталон, бяла риза, която беше разпасал и разкопчал, така, че малка част от тялото му оставаше открита за очите, които биха могли да го видят в този момент. За момент се изправи и посегна към тънкия меч катана над камината. Хвана го за твърдата дръжка и замахна назад, ножницата изхвърча и заподскача по каменния под, а стоманеното острие потрепна звънко. Проряза въздуха с няколко движения на китката си, след което се отпусна отново на креслото и започна да се оглежда в гладкото, полирано парче метал. Нетърпеливо очакваше жената, с която ще излъже скуката. Тя беше прекрасна, със спускащи се тъмно кестеняви коси, дълбоки очи, висока и стройна, с тяло, което отнемаше дъха. Беше майсторка на фехтовката, започнала да върти оръжието от малка, сега тя беше негова учителка в това изкуство, което често практикуваха за удоволствие. За нейното удоволствие, защото тя го побеждаваше всеки път и го гледаше сякаш с насмешка с неустоимата си усмивка, в която трябваше да се влюбиш. Сега тя идваше. Чу я как се качваше по каменните стълби към залата. Той стана бавно и тръгна към портата, докато влачеше меча по земята и от острието хвърчаха искри. Застана на няколко крачки от камината, облегна се на масата и повдигна чаша към устните си. В това време тя пристъпваше бавно към него с цялата елегантност и женственост, на които е способна една жена. Беше с прекрасна червена рокля, която точно върху нейното тяло завладяваше мислите и изтръгваше съзнанието. В едната ръка стискаше черния калъф, в който стоеше нейната рапира.  Той дори не я погледна, докато отпиваше от виното. Когато наближи, погледът и се спусна по силното му тяло, след което останаха върху бляскавото оръжие, отразяващо свещите из цялата зала. Зениците й се разшириха и тя не откъсваше вече очи от него, беше като хипнотизирана. Когато беше на три крачки от него, той бавно вдигна ръка и опря върха на острието под брадичката й, която тя бе принудена да повдигне леко нагоре и така изглеждаше още по-съблазнително. Светлината се пречупваше в хилядите предмети из стаята и се отразяваше в устните й, тръпнещи възбудено от допира на студения метал.

-         Прекрасно оръжие. Не знаех, че го имаш. Знаеш, че допирът до нещо толкова остро и красиво ме побърква, нали.

Той не откъсна поглед от чашата и отпи отново. Устните и усетиха жажда и тя ги прехапа.

-         Знаеш правилата. Трябва ти рапира.

-         Твоите правила...?

Той се изправи дългата букова маса, ръчна изработка, полирана грижливо с восък в продължение на месеци и след толкова години допирът до нейната повърхност създаваше усещането сякаш галиш нежно женско тяло. Но не и нейното, то не можеше да се сравни с нищо друго. Той повдигна ръка и подпря брадичката и леко, тя отстъпи назад.

-         Роклята!

-         Ха-ха-ха, разбира се!

Не й даде възможност да продължи, тръгна към нея и от уплахата, тя изпусна кадифения калъф с рапирата си на земята, а тихият приглушен звън остана незабелязан. Всичко това я възбуждаше. Никога не беше попадала в тази ситуация, беше свикнала тя да води, а сега нещата се бяха обърнали, беше в капан. Усещаше, че само да помръдне и острото като бръснач острие ще пореже нежната й кожа. Тя присегна назад покорно и приплъзна бавно ципа на роклята си надолу с еротично движение и пламък в очите. За момент можеше да прочетеш наглостта в погледа й, знаейки, че тя не е единствената жертва. Нежният плат бавно се свлече по кадифената й кожа. Каквото не беше направило виното с него, сега тя го правеше. Измъчваше мислите, забиваше се като нокти на диво животно в сетивата и извиваше желанията, карайки всичко в теб да крещи. Всеки друг вече щеше да е в краката й, молейки за милост.

Той плъзна острието надолу по кожата и ... надолу по шията, след това по раменете, като го натисна съвсем леко и то остави след себе си нежна червена резка. Беше загледан в черното бельо, дантелените чорапи, които й стояха така перверзно. Прокара меча под едната презрамка и с едва забележимо движение я проряза. Същото направи и с гащичките й, а тя се почувства странно неловко, сякаш е полу-гола. Започна да я гали с меча си, все още студен и твърд, завъртя се около нея и застана зад нея, като я целуна нежно по врата, плъзгайки се надолу по раменете й, докато движеше бавно хладното си оръжие нагоре по вътрешната страна на бедрата й. На мястото, където я одраска, сега имаше капчица кръв, която той отпи с устни. С бавни и отсечени движения отряза и другите презрамки и бельото и се спусна на парчета върху студения под. Галеше я навсякъде със своя уникат, после я бутна напред, тя инстинктивно се хвана за масата, а той започна да я пляска по дупето с катаната. Тя заби нокти в масата и отметна глава настрани, а косата и се разпиля като морските вълни в скалистия бряг. Както се беше предала напълно, възбудена и завладяна от непознатото чувство, той проникна с дръжката на катаната си в нея неочаквано и краката и се подкосиха в най-невижданото удоволствие, което тя беше изпитвала някога. Облегна се назад и го обгърна с ръце, докато тялото й трепереше. Той бавно отпусна ръцете си и острието се плъзна със същия прорязващ звън надолу към земята. Зарови едната си ръка в косите й, с другата обгърна тялото й – възбудено и изморено, все още потръпващо от насладата и останаха така дълго след това. Беше си отмъстил за всяко едно поражение досега, но не можеше да я пусне. Харесваше му такава слаба в прегръдките му. Харесваше му ароматът й, харесваше му мекотата на косите й, харесваше усещането да бъде до нея. Поне роклята й беше здрава и можеше да я облече, докато я закара в дома й.