Постинг
06.05.2007 01:59 -
Урок
Вече заспиваше и самотата му даваше свободата да размишлява. Сега всяка мисъл блестеше като болезнено откритие, което имаше своята мъчителна сила. Сега откриваше, че поредната нова скъпа химикалка няма да направи работата по-приятна, нито аспиринът в шкафчето ще направи главоболието след тежкия ден по-поносимо, нито витамините на масата в кухнята ще изчистят умората, нито поредната нова книга ще преобърне живота му или ще го направи по-умен. Даваше си сметка, че много от нещата просто седят на някое точно определено място и го украсяват. Имаше толкова много неща, които имаха единствената задача да създават чувството за притежание. Неща, които просто имаш и често дори не използваш. Просто притежаваш.
Сега беше моментът да заспи, докато съвестта му не се разбуди и започне да задава неудобни въпроси относно притежанието. Но точно в този момент телефонът, поставен на раклата иззвъня.
- Ало... - каза той с дрезгав, сънен глас.
От другата страна му отговори жената, която не искаше да притежава. А вероятно и не можеше, но това нямаше никакво значение. Просто тогава я искаше, желаеше, дори сънуваше.
- Защо този телефон стои още включен през нощта? Мислех, че ще го изключиш завинаги, когато се разделим, а ти все дори през нощта го държиш включен. Защо? - запита объркан, нежен женски глас.
- Надявах се да се обадиш, въпреки, да ми беше ясно, че никога няма да го направиш.
- Но защо?
- Защото те обичам ... някак ... все още ... въпреки всичко.
- Глупак! - тихо се усмихна тя
- Не, вече не ...
Сега беше моментът да заспи, докато съвестта му не се разбуди и започне да задава неудобни въпроси относно притежанието. Но точно в този момент телефонът, поставен на раклата иззвъня.
- Ало... - каза той с дрезгав, сънен глас.
От другата страна му отговори жената, която не искаше да притежава. А вероятно и не можеше, но това нямаше никакво значение. Просто тогава я искаше, желаеше, дори сънуваше.
- Защо този телефон стои още включен през нощта? Мислех, че ще го изключиш завинаги, когато се разделим, а ти все дори през нощта го държиш включен. Защо? - запита объркан, нежен женски глас.
- Надявах се да се обадиш, въпреки, да ми беше ясно, че никога няма да го направиш.
- Но защо?
- Защото те обичам ... някак ... все още ... въпреки всичко.
- Глупак! - тихо се усмихна тя
- Не, вече не ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.