Телефонът звънеше настоятелно.
Той избърса пяната за бръснене от лицето си, за да може да отговори.
Загледа се в екрана - показваха се само цифри. Номерът не беше част от адресната книга в паметта на устройството.

Хладният въздухът вечер е толкова чист и освежаващ, че ти се иска да запалиш една цигара и да му се насладиш. Все пак тогава дробовете се отварят, за да поемат вълната от катран, никотин и над 400 вредни съставки, още от първото дръпване...

В какво се изразяваше силата – в умението да стиснеш здраво всичко по пътя си с железен юмрук или в това да се пуснеш от собственото си желание да го направиш?
Беше ясно, че можеш да се задълбочиш, дори когато това означава да оста...

Не беше ли хубаво днешното време – човек можеше да работи отвсякъде, все едно е където и да е?! Банкираш от телефона в Истанбул, местейки пари в банка в Карибския басейн. Закачаш се в корпоративна мрежа в Лион и отпечатваш документ...

Беше нормална сутрин в работен ден.
Той беше решил да отиде до града и да отседне в малкия си апартамент, близо до централната част.
Сутринта започна с обичайната си рутина – изометрични упражнения, отпускане за няколко минути на п...

След толкова години едва ли някой си спомняше за него. Единствено собствените му мисли го навестяваха понякога в отдалечената къщав планината, където беше избягал отдавна. Но дори човек да се скрие на другия край на света,  трудно би мог...

Имаше дни когато никой не го търсеше.
Нямаше задачи. Нямаше цели. Нямаше нищо, което да обзема съзнанието му.
Тогава оставаха две неща, които можеше да направи - да се предаде на нападащите го отвсякъде мисли или да забрави всичко - с ня...

     Той лежеше напълно отпуснат във ваната. Капките, стичащи се по лицето му, не можеха да скрията угрижените мисли, които се блъскаха в главата му. След известно време отвори очи, източи водата, избърса се и излезе. Тя спеше в тъмното ...

    Беше петък. Той изхвърча с чанта в ръка и изчезна в един автобус, прикрит от нощта. Пристигна още преди слънцето да беше изгряло. Хвърли чантата на земята и легна върху пясъка, разпери ръце настрани и затвори очи, докато сутрешният б...

    Юни месец. Стъмваше се все по-късно, а въздухът навън побъркваше сетивата. Той се прибираше, а навън все беше светло, беше свежо, животът се беше събудил и цъфтеше с приказни цветове. А през това време светлината изгаряше очите му, с...

    Вече заспиваше и самотата му даваше свободата да размишлява. Сега всяка мисъл блестеше като болезнено откритие, което имаше своята мъчителна сила. Сега откриваше, че поредната нова скъпа химикалка няма да направи работата по-приятна,...

            Тиха вечер. Тиха музика. Той седеше в коженото кресло с чаша вино и се взираше в камината, в която пламъците се гонеха в гибелта на дървото. Тихата музика лазеше по стените наоколо, а свещите правеха въздуха мек и галещ. Цяла...